НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 00:00 ч.

4563

Това каза в интервю диригентът Григор Паликаров. Според маестрото в момента оркестрите у нас са попълнени с чужденци, защото има страни като Италия и Испания със свръх производство на кадри в сферата. Попитан какво е мястото на съвременната музика от XXI век в репертоара на оркестрите, Паликаров отбеляза, че не е свидетел на създаването на ярки гениални образци в наши дни.

Виолета Караянева | 22 Март 2025, 11:30 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Това каза в интервю диригентът Григор Паликаров. Той реализира с Варненската опера цикъл концерти „Петите симфонии“, в който бяха представени композиторите Малер, Чайковски, Шостакович, Прокофиев и Бетовен. 

Според маестрото в момента оркестрите у нас са попълнени с чужденци, защото има страни като Италия и Испания със свръх производство на кадри в сферата. Наблюдава се обаче и завръщането на български инструменталисти, които са работили в чужбина. 

Попитан какво е мястото на съвременната музика от XXI век в репертоара на оркестрите, Паликаров отбеляза, че не е свидетел на създаването на ярки гениални образци в наши дни. Има професионално написана филмова музика, но при симфоничните творби според него ситуацията е малко по-сложна и някой трябва да се замисли защо е така. „Не мога да повярвам, че музиката се е изчерпила като изкуство. Не знам животът ли ни променя, по-трудно ли се твори или не познаваме добре хората, които пишат качествена музика“, сподели диригентът.

Интервю за ситуацията в българските оркестри, за музиката на XXI век, за емоциите в цикъла „Петите симфонии“ и рефлекса върху публиката на стойностните духовни проекти.  

Преодоляваме ли голямото изтичане на таланти в чужбина и какво е състоянието на българските оркестри в момента? 

- Има изпуснати поне две поколения в годините на прехода, през които много млади таланти не избраха музиката за свое поприще, заради това, че социално в обществото тя стои на ниско незаслужено място. Трябва да се заделят пари от държавния бюджет и заплащането не е на необходимото ниво. България продължава да ражда много музикални таланти, но не малка част отидоха в чужбина. В момента оркестрите у нас са попълнени с чужденци, защото има страни със свръх производство на такива кадри като Италия и Испания например. Във Варненския оркестър има великолепен тубист японец. Проблемът е, че сред тях има текучество, натрупват година-две стаж и намират реализация другаде. Това е особено лесно за европейците. 

Като професор в Националната музикална академия в София виждам, че има възраждане и на интереса към музикалните специалности. Всяка година нарастват кандидатите, което неминуемо ще доведе до по-високи критерии. Това говори за завръщането на високото ниво, което България винаги е имала. То бе загубено, защото някои хора забравиха думите на Чърчил, че няма смисъл да се води война, ако няма култура. Хора с такова съзнание рядко ни управляват в България и това е резултатът. 

Има ли завръщане на български инструменталисти от чужбина? 

- Има със сигурност. Някои посвириха няколко години навън и се връщат в България. Надявам се, че нещата ще се нормализират, но след като сме изпуснали три десетилетия, ще ни трябва минимум едно, за да започне обратният процес и той да бъде пълноценен. 

Много е важно също така оркестрите да свирят симфонична музика, за да се поддържа доброто им ниво. В момента симфоничното изкуство в България се представя от оперните оркестри, защото във времето изчезнаха филхармоничните и останаха само оперните, но те не бива да свирят само опери, това е мое верую. Аз дирижирам и оперни спектакли, но задължително поддържам нишката на симфоничните концерти. Това е добре и за публиката и за музикантите, то има само положителни страни. 

Защо продължаваме да наричаме съвременна музиката, написана преди сто години в началото на ХХ век? Включват ли се често в програмите наистина съвременни произведения от нашия век? 

- Не е лесно да се изпълняват нови произведения, защото съвременната музика е сложна, трудна за възприемане, не е мелодична, ако трябва да го обясня най-широко, за да стане ясно. Хора от моето поколение сме виждали композитори като Месиен, Щокхаузен, Пендерецки, които се водеха за авангард тогава, но времето лети бързо и е крайно време да осъзнаем, че музиката се превръща в история. Във всеки век досега обикновено са слушали произведения, които са се сътворявали в неговите рамки. Ние започнахме повече да се обръщаме към шедьоврите от миналото, които безспорно заслужават, но истината е, че в момента не ставам свидетел на създаването на ярки гениални образци. Не се сещам за големи имена като Арво Пярт и София Губайдулина, която си отиде съвсем наскоро. 

А филмовата музика? 

- Да, качествената филмова музика е на високо ниво и е написана професионално. Изпълнява се много и пълни залите. Титан е Джон Уилямс и аз с удоволствие слушам всичко от него. Но ако говорим за симфонични творби, това е малко по-сложно и някой трябва да се замисли защо е така. В никакъв случай не мога да повярвам, че музиката се е изчерпила като изкуство. Не знам животът ли ни променя, по-трудно се твори ли, не познаваме ли хората, които пишат качествена музика. Нямам готов отговор на този въпрос. 

Фестивалите ли са мястото за лансиране на нова музика? 

- Неизменна истина е, че има хубава и лоша музика. Повярвайте, че хората с опит, дори когато виждат нещо за първи път, могат да установят едно произведение, без значение с колко сложен арсенал от изразни средства е написано, казва ли нещо или не. Правил съм доста съвременна музика. Има такава, която е изключително лесно разпознаваема с ясна идея, добре формулирана и може да бъде представена и на публиката. Попадали са ми обаче творби, в които трудно намирам смисъл.

Има ли някакво определение, дефиниция за музиката на XXI век? 

- Няма още, а мина четвърт век. Това е задача за музиколозите. 

Как оценявате преминалия цикъл от пет концерта „Петите симфонии“, който направихте с Варненската опера?

- Музиката, която имах щастието да претворявам в този цикъл, е изключителна по своя характер, въздействие и композиционно майсторство. Имаше класицизъм, романтизъм и ХХ век. Смятам, че публиката получи доза естетическо въздействие и удоволствие. Симфониите с цифрата пет в творчеството на не малко композитори са знакови. Това важи и за Шостакович, и за Малер, и за Прокофиев, но когато човек каже Пета симфония, първата асоциация е с Бетовен заради нейния начален мотив, който е най-известния, познат дори на хора, които не са запленени от класическата музика. Това са четири тона, всъщност два, единият се повтаря три пъти. В цикъла тръгнах от идеята, че финалът ще бъде именно с Петата симфония на Бетовен.

Какви емоции има в тези пет симфонии, които включихте? 

- Преобладава драматизмът, но при Прокофиев винаги има една ирония, която на моменти е и самоирония. Той е по-светъл композитор с неповторим приказен свят и колкото и да се усещат драматичните елементи, неговият разширен тонален стил и това чувство за хумор е изключително силно развито. В Бетовен водеща е драмата, защото той самият определя известния мотив като „съдбата чука на вратата“. Идеална беше комбинацията между Пета симфония на Прокофиев и Концерта за цигулка от Шостакович, който изпълни Светлин Русев в четвъртия концерт. В проекта винаги подбирах ярки солисти, защото България е родила много таланти. Участваха Лия Петрова, Лора Маркова, Георги Черкин. Прозвучаха концерти на Корнголд, Сибелиус, Владигеров - произведения с изключителна стойност и въздействие. 

Какво е общото послание с целия проект? Наблюдаваме много подобни изяви, които имат обща концепция или цикличност. Това увлича по-силно публиката ли?

- Принципно да. Идеята на цикъла е да ангажираш зрителите по-дълго във времето и да им представиш произведения, които са свързани по някакъв начин. Изкуството съществува, за да възпитава естетически и да задоволява духовни потребности. В това време, в което бездуховността взема връх, трябва да намерим начин активно да предлагаме изкуството като изключителен продукт, най-висше творение на човечеството. Да не забравяме, че духовната храна е важна колкото физическата, с която оцеляваме, но ако разчитаме само на нея, оскотяването не ни мърда. Духовните, премислени, свързани с идея проекти провокират именно това у хората. Радвам се, че цикълът имаше хубав отзвук. Мисля, че се получи много стойностен, а тези неща са важните, не евтините, които завладяват живота ни.  

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Творчески отражения

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

С операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“ започна десетото издание на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново. На откритата сцена на крепо ...

Звездната двойка на френското кино Марион Котияр и Гийом Кане обяви, че се разделя "по взаимно съгласие" в изявление, изпратено до АФП от екипа им. Двамата слагат край на отношени ...

За мен натюрмортът като жанр в изобразителното изкуство е много важен. За съжаление, има хора, които се отнасят пренебрежително и го смятат за нещо простичко и лесно, но се оказва, ...

Художници от пет държави взеха участие в единадесетото издание на Международния арт пленер „Изкуството в Мъглиж“, каза кметът на подбалканската община д-р Душо Гавазов ...

Симфоничният оркестър на БНР под диригентството на Константин Илиевски ще закрие своя сезон на 4 юли, в зала „България“, с концерт, вдъхновен от датската съвременна муз ...

               

С операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“ започна десетото издание на Летен оперен сезон „Сцена на вековете“ във Велико Търново. На откритата сцена на крепо ...

Тази изложба по няколко показателя се явява знакова. Преди всичко името на Владимир Гоев е тясно свързано с историята на Националната галерия, защото между 1975 - 1985 година той е ...

Звездната двойка на френското кино Марион Котияр и Гийом Кане обяви, че се разделя "по взаимно съгласие" в изявление, изпратено до АФП от екипа им. Двамата слагат край на отношени ...

Изложбата „Още 15 минути“ предлага визуално и концептуално потапяне в съвременната култура на консумация, разгледана през визуалния език на Gen Z и естетиката на попарт ...

За мен натюрмортът като жанр в изобразителното изкуство е много важен. За съжаление, има хора, които се отнасят пренебрежително и го смятат за нещо простичко и лесно, но се оказва, ...